LOADING

„Моята задача, моето желание е да извадя модерния човек от хаоса и катастрофите, поставяйки го в щастлива атмосфера и хармония.“ Льо Корбюзие

Льо Корбюзие принадлежи към първото поколение на т. нар. Международна архитектурна школа и е най-ревностният пропагандист на нейните идеи. В работата си той е склонен към експресионизъм и подкрепя желанието на своето поколение за функционалност. Той е първият архитект, който изучава и прилага използването на суров бетон. Тази техника задоволява любовта му към аскетизма и скулптурните форми. През 2016 г. 17 архитектурни произведения на Льо Корбюзие бяха включени в списъка на обектите на ЮНЕСКО за световно наследство.

Ранни години: часовници, архитектура, самообразование

Льо Корбюзие е роден на 6 октомври 1887 г. в швейцарския град La Chaux-de-Fonds. Момчето получава красивото име Шарл-Едуард Жанерет-Гри. Родният му град е малък, но известен от 18 век като световен център на часовникарството. Животът на младия Чарлз протича в суровата пуританска среда в протестантската провинция. На 13-годишна възраст той постъпва в училището за декоративни изкуства, La Chaux-de-Fonds, за да се научи как да емайлира и гравира циферблати-професията на баща му. Там Льо Корбюзие се запознава с Шарл Леплатение, когото по -късно нарича единствения учител. Виждайки успеха на ученика, Чарлз Леплатиение решава, че трябва да свърже съдбата си с архитектурата. След три години обучение той помага на младия мъж с практиката в местни архитектурни проекти.

Консервативната среда на La Chaux-de-Fonds обаче не е достатъчна за Le Corbusier да разпери криле и Charles Leplatienier го тласка да изследва света.

От 1907 до 1911 г. самоукият архитект обикаля цяла Европа и Средиземноморието, опознавайки нова архитектура. Именно по време на тези пътувания Льо Корбюзие прави за себе си три важни архитектурни открития. Манастирът Ема в Галуцо (Тоскана) го научи на контраста на големи колективни пространства и „отделни живи клетки“ на лично пространство – тази идея по -късно се превръща в концепция за жилищни сгради. Благодарение на архитектурата на късния Ренесанс от 16 -ти век от Андреа Паладио и паметниците на древна Гърция, Льо Корбюзие изучава класическите пропорции. Традиционната архитектура на Средиземноморието и Балканите предоставя набор от геометрични форми, научава как да се работи със светлина и да се използва пейзажът като архитектурен фон.

Животът в Париж: „Нов дух“, раждането на псевдоним и живопис

Корбюзие пристигна в Париж на тридесетгодишна възраст. Тук той се среща с художника и дизайнер Амеде Озанфан, която му показа сложно съвременно изкуство и го въвежда в пуризма. Тази нова изобразителна естетика отхвърля сложните абстракции на кубизма и се връща към чисти и прости геометрични форми. През 1918 г. Озенфант и Льо Корбюзие пишат и публикуват пуристкия манифест Aprés le cubisme. През 1920 г. към тях се присъединява поетът Пол Дерми и тримата основават противоречивото авангардно списание за философия и изкуство L’Esprit Nouveau (Нов дух).

Комуникацията с Озенфант е началото на кариерата на Льо Корбюзие като художник и писател. Заедно те пишат поредица от статии за списание L’Esprit Nouveau, които трябва да бъдат подписани с псевдоними. Озенфант избра името Соние, на баба си, а Чарлз предлага псевдонима Льо Корбюзие, името на неговия прародител по бащина линия.

Сред най -известните книги на Льо Корбюзие са L’urbanisme (1925) (публикувана на английски под заглавието The City of Tomorrow and its Planning in 1929), Quand les cathédrales étaient blanches (1937), Charte d’Athènes (1943), Propos d „urbanisme (1946), Les trois établissements humains (1945) и Le Modular I (1948) (на английски – The Modular, публикувано 1954).

Първият творчески период: градът с три милиона и пет принципа

L’Esprit Nouveau се превърща в трамплин за практика. През 1922 г. Льо Корбюзие открива студио със своя братовчед Пиер Жанере (братовчедите работят заедно до 1940 г.). По това време Льо Корбюзие не само се занимава с архитектура, но и активно изследва урбанизма. Смелостта, обхватът и иновативността на работата му са възхитителни. Така в Salon d’Automne през 1922 г. Льо Корбюзие и брат му представят проекта „Модерен град за три милиона жители“ в съответствие с визиите си за града на бъдещето. През 1925 г. проектът е трансформиран в „план на Voisin”. Тази концепция за радикална реконструкция на Париж включва разрушаването на 240 хектара стари сгради и създаването на нов бизнес център на града. В центъра трябва да се издигнат 18 небостъргача, които да акумулират всички офис помещения. Такива сгради трябва  да заемат не повече от 5% от територията, останалата част е предназначена за магистрали, паркове и пешеходни зони.

Планът Voisin предизвиква сензация и дълги дискусии. На мнозина той изглежда твърде смел и радикален. Въпреки това Льо Корбюзие не иска унищожение заради унищожението. Той се опита да подобри нивата на комфорт с напълно нова инфраструктура, която да функционира със значително увеличение на височината на сградата и гъстотата на населението.

Сградата, за която Le Corbusier мечтае, осигурява пространствен контраст между отвореното обществено пространство на две нива и спалните в клетката.

Тези идеи са преразгледани и развити от архитекта през 1925 г. на изложбата на декоративни изкуства в павилиона, която трябваше да се превърне в манифеста на l’esprit nouveau. В малък двустаен апартамент със стени, боядисани в стила на Фернан Леже, Льо Корбюзие представи първата си колекция от индустриални мебели.

През 1927 г. архитектът участва в международното изложение на асоциацията на групи, произвеждащи функционални обекти с висока естетическа стойност Deutscher Werkbund. За тази изложба Льо Корбюзие построява две къщи в експерименталния жилищен район Вайсенхоф в Щутгарт. Въпреки че от самото начало Льо Корбюзие е проявявал най-голям интерес към строителството на голям брой хора, в предвоенния период той често строи частни къщи по поръчка на богатите. Дизайнът на тези сгради е функционален, а външният вид  аскетичен: строги геометрични форми и голи фасади. Първата къща е построена за дългогодишен приятел на Озанфан през 1922 г. След – поръчки на швейцарския колекционер Раул Ла Рош (Париж, 1923 г., през 1968 г. тази къща става седалище на фондация Le Corbusier); вилата на Майкъл Щайн, брат на Гертруда Стайн през 1927 г .; 1928–31 г. – Вила Савой в Поаси върху стройни бетонни стълбове, заобиколена от тучен селски пейзаж.

През 1927 г. Льо Корбюзие участва в надпреварата за най -добър дизайн за централата на Лигата на нациите в Женева. За първи път архитектът предлага сграда за политическа организация, която не прилича на неокласически храм; планирането и проектирането съвпадат точно за функциониране.

Този проект е трябвало да стане прототип за всички сгради на ООН. Вероятно проектът щеше да получи първата награда, но е дисквалифициран поради неспазване на условията на конкурса – не е написан с китайско мастило. Всъщност членовете на консервативното жури просто не били подготвени за такава драстична промяна на парадигмата. След разочарованието в Песак, тази дисквалификация допълнително разгневява Льо Корбюзие, поставяйки го в опозиция на официалната архитектурна общност.

Скандалът с дисквалификацията обаче

Прави архитекта не просто известен специалист, а олицетворение на съвременната авангардна архитектура. Непосредствената последица от случая в Женева е създаването в Ла Сарас (Швейцария) през 1928 г. на Международния конгрес за съвременна архитектура (CIAM), предназначен да защитава авангардни архитектурни ценности. От 1930 г. организацията също започва да се фокусира върху теорията на градското планиране като цяло. Льо Корбюзие е бил секретар на френската секция и е играл водеща роля в пет предвоенни конгреса. На четвърти с негово съдействие е приета декларация, която включва някои от основните принципи на съвременната архитектура. Публичността на състезанието в Женева позволява и на Корбюзие да проведе лекционно турне в Южна Америка. Това турне е източникът на неговото произведение „Разсъждения за сегашното състояние на архитектурата и урбанизма“, завършено през 1930 г. Льо Корбюзие посещава и Москва, където се срещна с авангардни и конструктивистки архитекти и печели конкурса за изграждането на Центросоюз (сградата е издигната от 1929 до 1935 г.).

Военни години: няма време за архитектура

Втората световна война и окупацията на Франция от нацистка Германия прекъсват строителството и живота на Льо Корбюзие. Съюзът с братовчед му Пиер Жанере също се разпадна – той се присъедини към френската съпротива. Льо Корбюзие е готов да сътрудничи на режима на Виши, но строителството във Франция е в застой. Следователно единствените дейности на изключителния архитект са картини, писма и размисли.

Втори творчески период: проектът „Марсилия“, храмове и сбъдната мечта

След войната Льо Корбюзие се надява най -накрая да приложи своите теории за планиране при възстановяването на Франция. През 1945 г. той подготвя два плана за градовете Сен Дие и Ла Палис – Ла Рошел. В Сен-Дьо, в планините Вогези, той предлага да настани 30 000 жители на разрушения град в пет функционални небостъргача. И двата плана са отхвърлени, но впоследствие самата концепция се разпространява по целия свят. И накрая, с подкрепата на френското правителство, на Льо Корбюзие е възложено да построи жилищен комплекс в Марсилия, който въплъщава неговата визия за социалната среда.

Според проекта жилищното помещение се състои от 18 етажа.

1800 жители имали възможност да живеят в двуетажни апартаменти. В самата сграда са положени улици, по които са разположени магазини, училища и дори хотел. На покрива на жилищния блок има детска градина, физкултурен салон, театър на открито. Апартаментите са замислени като отделни вили, монтирани в бетонна рамка като бутилки за вино в стелаж. Проектът е завършен през 1952 г., а по -късно подобни конструкции са издигнати в Нант и Брие, както и в Западен Берлин.

Атеистът Льо Корбюзие също създава свещени структури, но той се захваща с работа само при условие на пълна творческа свобода. Търси вдъхновение сред природата. Така че черупката, намерена на плажа, му се струва символ на абсолютна сигурност. Архитектът въплъщава тази метафора в проектите на параклиса Нотр-Дам-дю-От в Роншам и доминиканския манастир в Ла Турет близо до Лион. Архитектурата на параклиса е по -романтична, Льо Корбюзие жертва принципите си на функционализъм в името на емоционалността. Така че стената е двойна за визуален ефект, а покривът изглежда окачен, въпреки че има много опори.

Проектът на манастира е по -строг и по -тежък. Квадратната сграда прилича на бетонна крепост, вписана в пейзажа. В тристепенната стъклена фасада Le Corbusier е първият, който използва стъклени панели, монтирани на музикални интервали, за да създаде лиричен ефект.

Едва след 1950 г. славата на Льо Корбюзие излиза извън границите на Франция. През 1951 г. правителството на Пенджаб, щат в северозападна Индия, го одобрява като архитектурен съветник за изграждането на новата столица на щата Чандигарх. За първи път в живота си Льо Корбюзие успя да използва принципите си на градско планиране в такъв мащаб. Напълно забравил местните традиции, той построи дворец на правосъдието, секретариат и дворец на събранията.

Суров бетон за фасади; прозорци, защитени от слънцето с огромни бетонни чадъри; скулптурни фасади; стръмни линии на покрива и монументалните рампи са основните елементи на неговата архитектура, които веднага повлияват на архитектите по целия свят.

В подобен стил Льо Корбюзие изгражда Националния музей на западното изкуство в Токио (1960 г.), Центъра за дърводелци за изящни изкуства в Харвардския университет (1964 г.) и проектира изложбения павилион в Цюрих, построен след смъртта му (1964 г.).

Льо Корбюзие не е твърде притеснен от късното признание. Изглежда, че харесва ролята на самотен и обитаван от духове гений. Той продължава да създава нови сгради до края на живота си: Арт център във Франкфурт (1963), център Olivetti в Милано (1963), Palais des Congrès в Страсбург (1964) и френското посолство в Бразилия (1964).

Архитектът умира през 1965 г., а вече през 1968 г. е създадена фондация на негово име. Влиянието на Льо Корбюзие върху съвременната архитектура е неизмеримо. Той помага да се формира основата на почти цялата модернистична архитектура и градско планиране, като почти цялата съвременна теория по същество действа като продължение или отхвърляне на идеалите му.

Освен това той установява начина, по който сега се използва архитектурата: писателят Хал Фостър нарича Льо Корбюзие „архитект на полемиката“, който помогна да се поставят основите за появата на фигури като Рем Колхаас. В резултат на това Ален Платус във въведението си към книгата на Дебора Ханс „Ръководство за Корбюзие“ заявява: „Ефектът от половин век коментари, критика, изследвания и дизайн не беше толкова позицията на Льо Корбюзие, колкото разтварянето му в колективния кръвен поток. на века … Льо Корбюзие стана не толкова обект на нашия дискурс, колкото част от самата основа, върху която трябва да се основава този дискурс. “