LOADING

Детство

Франк Лойд Райт е роден на 8 юни 1867 г. в Уисконсин, в малкото градче Ричленд Сентър. Още в началото майката на Райт мечтае да направи сина си архитект. Цялото детство на момчето е заобиколено от всякакви щампи, книги, рисунки и албуми. В биографията му има споменаване на конструктора за развитие „Даровете на Фребел“, с който малкият Райт играе часове наред. Смята се, че именно той е определил призванието на бъдещия архитект.

Ставайки майстор

Младият Райт се обучава у дома и след това постъпва в Университета на Уисконсин в Инженерния факултет. По време на следването си е трябвало да печели пари като асистент на местен строителен инженер, за да подпомага  семейството си. Но на 20-годишна възраст, без да завърши университет, заминава за Чикаго с цел да си намери работа в архитектурното студио на Джоузеф Лиман Силсби. Това са първите стъпки на Райт като чирак в архитектурната кариера. Година по-късно той се премества във фирмата „Адлер и Съливан“, при Луис Съливан, един от най-видните представители на Чикагската школа по архитектура и, както по-късно Райт пише в есето си, „най-големият архитект на времето“.

Франк Лойд Райт основателят на “органичната архитектура”

Франк Лойд Райт (08.06.1867 – 09.09.1959) – един от най-великите архитекти на 20-ти век, основател на “органичната архитектура” и принципа на свободното планиране.

Франк Лойд Райт e създателят на прочутата “Къща над водопада” (1939) и музея на Ню Йорк Гугенхайм (1959), автор е на повече от 20 книги (сред тях “Бъдещето на архитектурата” и “Изчезващият град”). Райт променя радикално образът на жилищната сграда, изоставяща еклектиката в полза на геометричната простота. Кариерата му на архитект, скандализиращ  американското общество с превратностите на личния си живот (гръмки разводи, финансови спорове и дори арест в средата на 20-те години), е пълна с възходи и падения.

Музей Гугенхайм, (1959)

Пионер на съвременното движение, оказал огромно влияние върху формирането на функционализма в Европа, той остава самотен архитект в Новия свят. За първи път за Райт  започва  да се говори през 1910 г., когато серия от негови статии излизат в Германия. Оказва се, че младият талант от другата страна на Атлантическия океан създава авангардна архитектура и решава проблеми с планирането, с които до тогава се борят водещите европейски архитекти.

Франк Лойд Райт и неговите прерийни къщи

 

Къщата на Кунли, (1908).

Повечето от сградите на Франк Лойд Райт през 1893-1910 г. са жилищни сгради, построени за частни клиенти в щата Илинойс (където през 1894 г. Райт отваря собствен офис). Те се наричат ​​”прерийни къщи”, които се характеризират малки обеми, удължени по хоризонта, отекващи на плоския пейзаж на Средния Запад. Именно в тези сгради (Willits House, 1902; Coonley House, 1908; Robie House, 1908) Райт за първи път формулира принципите на „органичната архитектура“, които се превръщат в неговото творческо кредо: единството на сградата и природната среда, архитектурата и интериор.

Той си поставя за цел да освободи вътрешното пространство на къщата: вместо „бокс стаи“ проектира единична стая с централно огнище, разработва вградени мебели за всяка поръчка, интегрира системи за отопление, водоснабдяване и осветление в изграждане на структура, постигане на абсолютно единство на всички елементи. Целостта на концепцията трябва да се прояви във всичко: „килимите на пода и завесите са толкова част от сградата, колкото и мазилката на стените и керемидите“, пише архитектът. Изобилието от неща, които затрупват пространството, Райт оприличава на разстроен стомах. Идеалът на архитекта е традиционна японска къща, почти лишена от мебели (Райт започва да се включва в културата на Япония през 1890-те и през 1905 г. прави първото си пътуване до тази страна).

Къщата на Уилитс, (1902)

Истински шедьовър на прерийната къща е имението Тейлисин в южната част на Уисконсин, построено от Райт през 1911 г. за любовницата му Марта Бортуик. Архитектурните обеми от местен варовик са изписани на склона на хълма и допълнени от озеленен парк с басейни. Тейлизин е страдал от пожар три пъти; най-лошото се случа през 1914 г.: шестима души загиват в огъня, включително Марта Бортуик и нейните деца …

Франк Лойд Райт Град на широки хоризонти

През 20-те години Райт работи в Токио, където построява хотел Империал (1915-1923). В Америка, след като модата за еклектика се възвръща, името му не е популярно и дори се смята за „неприлично“. През 30-те години започва ново изкачване в кариерата на Райт, тъй като създава поредица от нискоетажни жилищни сгради в САЩ  (USONA — United States of North America) за средната класа като част от концепцията си „Град на широки хоризонти“ за разширяване на града в ширина и сливане със зелените предградия.

Имението Тейлисин (1911).

Типичната „органична архитектура“ и кулминацията на работата на Франк Лойд Райт е къщата в Bear Run, Пенсилвания, построена за предприемача Едгар Кауфман (1936-39). Гениалният проект, който Райт отлага в продължение на няколко месеца, е завършен няколко часа преди пристигането на клиента. Въпреки липсата на време, архитектът  предвижда всеки детайл в скицата: дори не  забравя пейката, където да се любува на пейзажа! Къщата е проектирана под формата на многостепенни тераси, надвиснали над естествена скала с водопад. Техните хоризонтално удължени обеми повтарят очертанията на каменен блок и създават впечатление, че къщата е част от естествен пейзаж.

“Къща над водопада” (1939)

Връзка с Япония

Важни източници на вдъхновение за Райт е любовта му към природата и близките му отношения с Япония, където той отворя собствен офис за архитектура и построява четиринадесет сгради. До днес са оцелели само три. Смята се, че прерийният му стил и органичната архитектура са силно повлияни от японския мироглед. Тадао Андо, съвременен японски архитект, заявява в своята автобиография: „Мисля, че Райт е изучавал най-важния аспект на архитектурата – боравенето с пространството – в японската архитектура. Когато посетих Къщата над водопада в Пенсилвания, установих, че се чувствам по същия начин по отношение на околното пространство. Но имаше и допълнителни звуци от природата, адресирани до мен. ”

През целия си живот Райт събира японски печатни графики. В допълнение, сред неговите помощници били няколко японски архитекта: Камеки и Нобуко Цучиура. Работили са и по хотел „Империал“ в Токио, който по-късно е сериозно повреден от земетресението и е съборен. Проектиран е като разнообразна градинска система. Тази сграда свързва ранния и средния период на Райт като художник, както и западния и източния дизайн.

На 70-годишна възраст неуморният архитект, заедно със съпругата си и група студенти, пътува до Аризона, където започва строеж на нова къща, наречена Western Teilisin. Разположен в средата на пуста пустиня, жилищният комплекс се превръща не само в зимна резиденция на семейство Райт, но и в голямо архитектурно училище и работилница. Програмата за обучение е била насочена към разнообразно развитие: учениците се занимават с ландшафтен дизайн, изучават изкуство, литература, музика и организират приеми за клиенти. Сега в него се намира фондацията на Франк Лойд Райт, посветена на опазването на наследството му.

Личността на Франк Лойд Райт

Личният живот на изключителния архитект е не по-малко забележителен от архитектурната му работа. Например през 1909 г. Райт оставя жена си с шест деца и заминава за Европа с жена на клиент. Райт е многостранен, остроумен, откровен и напълно погълнат от работата си. Драматични събития изпълват ежедневието му. Неведнъж приятели прекъсвали отношения с него поради безкомпромисното му отношение и презрение към буржоазните конвенции.

„Има ли нещо по-приятно за душата от празен лист хартия? Усилено сравнение и избор от всички възможни текстури, цветове и хартия? “

Парите също не са пречка за Райт. Непрекъснатото търсене на нови дизайни, въплъщението на интересни идеи и неочаквани решения характеризират  Райт като архитект и човек. Неведнъж експериментите му водят до катастрофално поскъпване на строителството. Райт често разчита повече на интуицията си, отколкото на инженерните изчисления, което често води до промени и преструктуриране дори за своя сметка.

Философия на Франк Лойд Райт

– Естествеността, присъща на всяко творение на архитектурата, не трябва да се губи. Райт го нарича „вътрешна природа“.

– Цялостност и органичност. Сградата трябва да създава впечатлението, че е „направена от едно парче“, а не сглобена от различни части.

– Формата и функцията на сградата е сърцевината на органичната архитектура.

– Поезията и романтиката в архитектурата се отнасят до думата „качество“ и са жизненоважни за нея. Според Райт органичната архитектура вижда в действителност истинската романтика на човешкото творчество.

– Важна е истинността на традициите. Имитациите и всякакви подражания на вече копираното само разрушават архитектурата. Райт вярва, че в неговата професия трябва да се обожествява истината и автентичността.

– Орнаментът е неразделна част от архитектурата. Ако дизайнът на орнамента е добър, той го превръща в поезия. Ако не, тогава унищожава цялата архитектура.

– Във философската концепция за органичната архитектура Райт отделя и такова понятие като „дух”. Той вярва, че това е нещо вътрешно, което по никакъв начин не се спуска отгоре, а се проявява отвътре навън.

– Третото измерение в органичната архитектура не е ширината, а дълбочината, присъща на вещта, а не приложена към нея.

– Космосът е невидим източник, от който произтичат всички ритми. Това е диханието на произведението на изкуството.